Във бурна нощ, изпълнена със тътен,
окаляни, измокрени до кости,
пристигнаха във хан крайпътен,
десетмина странни гости.
Посрещна ги ханджията смутено –
че девет стаи имал само,
а гостите безкрайно възмутени
не искаха да спят по двама.
Но хитър беше нашият ханджия –
във занаята нямаше подобен:
„Как бързо ще се справя с тия,
наскоро имах случай сходен!”
В стая А постави той двамина,
а третият във В се вмъкна;
четвъртият във – С – с камина!
За петия във D се огън стъкна.
Във Е и F наместиха се лесно
поредните със номер шест и седем,
а осми и девети – те чудесно
във G и Н почиваха си редом.
Нататък всичко беше ясно:
десетия – все още в стая А
и несклонен да спи на тясно,
ханджията улови за ръка,
заведе го в девета стая I,
която беше празна до сега,
остави ги там сладко да си спи
и весел при жена си се прибра.
Да беше станало във наши дни,
не бихме се учудвали тъй много:
ханджии виждали сме по-добри –
те математиката учат строго.
Но как в онези времена
успешно нашият приятел
без хитрост и чудеса
във девет стаи десет е изпратил?
Отговорът на нашата загадка!
Заблудата в софизма за ханджията идва от преброяването на единия гост два пъти. В началото в първата стая поставяме двама и продължаваме да броим от трети, в края, след настаняването на девети, вземаме един от вече преброените в стая едно гости и го преброяваме втори път като десети. Реално десетия си остава незасегнат в условието и съответно ненастанен.